Сотир Стефанов Цацаров е български юрист. Той е председател на Пловдивския окръжен съд през 1999 – 2012 година и главен прокурор през 2012 – 2019 година.
Цацаров е първата номинация за нов главен прокурор на България в края на 2012 г., след изтичането на мандата на Борис Велчев. Номинацията е издигната от седем членове на Висшия съдебен съвет и е подкрепена от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Сочен за фаворит, Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се. На следващия ден президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването му.
Процедурата по избора му е разкритикувана от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, неправителствени организации и др.
Сотир Стефанов Цацаров учи в Езикова гимназия „Пловдив“ и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Член на БКП в казармата още преди да започне обучението си по право университета. Семеен, с едно дете. Владее английски език.
От 1 октомври 1992 г. става съдия в Районен съд – Асеновград, а след четири години – от 1 март 1996 г. – и негов председател. На 1 октомври 1998 г. встъпва в длъжността заместник-председател на горестоящата инстанция, Окръжния съд – Пловдив, наказателно отделение, без да е бил редови съдия в този съд. От 21 януари 1999 г. до 2012 г. Цацаров е председател на Окръжния съд – Пловдив. Два пъти е бил на обучение по съдебна администрация в САЩ. Участвал е като експерт в мисии по проекти на Европейската комисия за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания.
На 8 ноември 2012 г., след като Висшият съдебен съвет (ВСС) приема противоречиви промени в процедурата по избор на нов главен прокурор на Република България, седем от членовете му номинират Сотир Цацаров за поста.[10] Спорният характер на процедурата е припознат и от самия Цацаров, който близо две седмици по-късно депозира искане за промяна на правилата. Номинацията на Цацаров получава и политическата подкрепа на премиера Бойко Борисов, определящ го като „най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“, и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който през 2010 г. оценява Цацаров като „стабилен съдия“, и по повод номинирането му – като притежаващ „безупречна репутация в Пловдив“.
Две седмици след номинацията на Цацаров, в които той е единствен номиниран, и в последния възможен ден за номинации, пред ВСС са издигнати две нови кандидатури – на заместник-главния прокурор Галина Тонева и Борислав Сарафов, бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура и действащ председател на Специализираната апелативна прокуратура. Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се.
Както номинацията, така и изборът му са посрещнати с критики и огласяване на компрометиращи данни, свързани с наказателната практика на ръководения от него съд, укриване на данъци и имотни сделки. Както спорната процедура по избора му, така и самият избор, са разкритикувани от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, изявления на Европейската комисия пред български медии и членът на ВСС Калин Калпакчиев.
Въпреки това в деня след избора му, на 21 декември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването на Цацаров на поста главен прокурор. Единствената друга възможност за оспорване на назначението на Цацаров остава правото на другите номинирани за поста кандидати да сторят това пред Конституционния съд, който обаче към тази дата не работи. След официалните коледни празници през декември 2012 г. президентът Плевнелиев излиза с позиция относно избора на Цацаров, в която декларира, че му гласува доверие, но оценка може да се направи само въз основа на делата му.
